------

От дълги години Цанко Цанков работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от по-скоро - в студио по аналитична психотерапия. Работил е към първото издание на "Биг Брадър", "Стар Академи", а сега и в "Сървайвър".

-------

- Г-н Цанков, променили ли сме се дотолкова, че да не можем да се доближим отново до природата? Казвате, че съвременният човек е невротик?

- Съвременният човек се стреми по всякакъв начин да се справя с природата, т.е да я променя, а тя на свой ред си отмъщава. Няма обаче как да избягаме от нея и да не живеем според принципите й. Това, че съвременният човек е свикнал да нарушава тези принципи, го прави невротичен. В природата има основно правило - на удоволствието. Съвременният човек се е отказал от удоволствието и се стреми да избяга от неудоволствието - горе-долу това, което много политици лансират - че от две злини трябва да избираме по-малката, а не да избираме доброто. Съвременният човек освен това живее или в бъдещето, или в миналото си, и все по-малко сега. На всичкото отгоре до такава степен се е отучил да живее в реалността, че си е измислил двусмислици. Говорим за това, че навън е студено, а не, че е 15 градуса. Майка говори за 45-годишната си дъщеря като за "детето".

- Склонен ли е съвременният човек да живее в условия, подобни на тези в "Сървайвър"?

- И 16-те участници в предаването казват колко са важни малките, дребни удоволствия в живота. Съвременният човек не е склонен да се лишава от тях. Но до голяма степен, за да изпита себе, да провери къде са лимитите на възможностите му, може да си позволи такава авантюра за кратко.

- По какво са различни хората, които участват в риалити шоута? Един срамежлив човек например би ли участвал?

- И сред участниците има срамежливи. Но общото между тях и между всички, които се явяват на подобен тип кастинги, е желанието им да се заявят, да се утвърдят като човеци - като мъже или жени, или като професионалисти. И нямат нищо против това да стане пред очите на милиони зрители. Това ги обединява - мотивът им да изпитат себе си и да се докоснат до границите на възможностите си. Но не всеки би предприел такива стъпки. На мен лично подобно нещо не ми е необходимо, защото имам други начини, по които да стигам до тези лимити.

- Какво печелят и какво губят участниците в риалити шоута от психологическа гледна точка?

- Не вярвам, че някой може да загуби нещо, освен някое и друго кило. А може много да спечели. Когато се докоснеш до ръба на възможностите си, и добавиш към тях малко, от това по-голямо удоволствие няма. Не напразно се казва, че когато стигнеш до края, е трудно, но още по-трудно е да продължиш нататък. Те имат шанса също да изпробват различни модели на поведение в една общо взето защитена среда.

- До каква степен човек е различен в подобно предаване?

- Човек може да играе много роли, но не може да играе два месеца. Така или иначе по някое време ще покаже същността си. Това, което печелят участниците, е възможността да се научат да играят различни роли. Защото колкото повече роли играеш, толкова по-добре - това само те доближава до принципа на удоволствието. Участниците в предаването имат и възможността да вземат живота в собствените си ръце, и то в сгъстен вариант. Защото като събития, които се случват, и като неща, които учат, участието в шоуто горе-долу се равнява на 5-10 години житейски опит.

- По какъв начин може да се промени характерът на човек?

- Едно от нещата, които могат да се случат, е хората да станат доста по-толерантни. Или доста по-успяващи да проверяват реалността си и който където не му стига, да добави по нещо.

- Може ли едно такова шоу да се сравни с ходене при психоаналитик?

- Самият психотерапевтичен процес предполага например конфиденциалност, каквато тук няма. Но що се отнася до това какво може да научи човек за себе си - да, има допирни точки. Възможно е дори човек да разреши някой свой проблем. Понякога някои се научават и да бъдат агресивни, други - да се помолят. Трети се научават да балансират, което ги прави доста по-хармонични в живота.

- Какво бихте казали за хората, които имат потребност да гледат такива шоута?

- Най-големият проблем при подобни предавания е, когато няма "за" и "против", а безразличие. Нормално е да има критики, защото зрителят, когато гледа едно подобно риалити, или се идентифицира с някой от участниците, или се дистанцира. Но аз мога да се дистанцирам от някого, именно защото е такъв като мен, а аз не харесвам себе си. Подобен тип предавания общо взето биха могли да обучават и хората да се учат от тях. Защото освен взаимоотношения и всичко, което се случва в динамиката на живота, имаме и една прекрасна природа, която също учи. Както и аз например научих, че ако се мажеш с кокосово олио, няма да те хапят комарите.

- А за хората, които не гледат?

- В XXI век едва ли има някой, който да не гледа телевизия. Това вероятно са някакви отшелници, но аз такива хора не познавам. "Критикарите" на този тип предавания се оказват най-ревностните зрители.